разпъхтял си

Речник на българския език

1. разпъхтял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпъхтял си е производна форма на разпъхтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разпъхтял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпъхтял си е производна форма на разпъхтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разпъхтял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпъхтял си е производна форма на разпъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).