разпъхтял е

Речник на българския език

1. разпъхтял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъхтял е е производна форма на разпъхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпъхтял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъхтял е е производна форма на разпъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпъхтял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъхтял е е производна форма на разпъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).