разпъхтяла е

Речник на българския език

1. разпъхтяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпъхтяла е е производна форма на разпъхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разпъхтяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпъхтяла е е производна форма на разпъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разпъхтяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпъхтяла е е производна форма на разпъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).