разпъхтявал е

Речник на българския език

1. разпъхтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъхтявал е е производна форма на разпъхтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпъхтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъхтявал е е производна форма на разпъхтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпъхтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъхтявал е е производна форма на разпъхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).