разпъхтявала

Речник на българския език

1. разпъхтявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпъхтявала е производна форма на разпъхтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разпъхтявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпъхтявала е производна форма на разпъхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разпъхтявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разпъхтявала е производна форма на разпъхтявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разпъхтявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разпъхтявала е производна форма на разпъхтявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).