разпъхтели

Речник на българския език

1. разпъхтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разпъхтели е производна форма на разпъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпъхтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разпъхтели е производна форма на разпъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разпъхтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разпъхтели е производна форма на разпъхтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разпъхтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разпъхтели е производна форма на разпъхтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).