разпъргавил

Речник на българския език

1. разпъргавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъргавил е производна форма на разпъргавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпъргавил — мин. деят. св. прич. м. р.

разпъргавил е производна форма на разпъргавя (мин. деят. св. прич. м. р.).