разпъпяло

Речник на българския език

1. разпъпяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпъпяло е производна форма на разпъпям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпъпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпъпяло е производна форма на разпъпям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпъпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпъпяло е производна форма на разпъпям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпъпяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпъпяло е производна форма на разпъпям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).