разпъпвало

Речник на българския език

1. разпъпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпъпвало е производна форма на разпъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпъпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпъпвало е производна форма на разпъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпъпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпъпвало е производна форма на разпъпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпъпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпъпвало е производна форма на разпъпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).