разпъпвал

Речник на българския език

1. разпъпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъпвал е производна форма на разпъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпъпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъпвал е производна форма на разпъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпъпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпъпвал е производна форма на разпъпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпъпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпъпвал е производна форма на разпъпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).