разпълзял е

Речник на българския език

1. разпълзял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпълзял е е производна форма на разпълзя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпълзял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпълзял е е производна форма на разпълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпълзял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпълзял е е производна форма на разпълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).