разпълзяло

Речник на българския език

1. разпълзяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпълзяло е производна форма на разпълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпълзяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпълзяло е производна форма на разпълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпълзяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпълзяло е производна форма на разпълзя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпълзяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпълзяло е производна форма на разпълзя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).