разпълзял

Речник на българския език

1. разпълзял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпълзял е производна форма на разпълзя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпълзял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпълзял е производна форма на разпълзя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпълзял — мин. деят. св. прич. м. р.

разпълзял е производна форма на разпълзя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпълзял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпълзял е производна форма на разпълзя (мин. деят. несв. прич. м. р.).