разпъждало

Речник на българския език

1. разпъждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпъждало е производна форма на разпъждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпъждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпъждало е производна форма на разпъждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпъждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпъждало е производна форма на разпъждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпъждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпъждало е производна форма на разпъждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).