разпъждал

Речник на българския език

1. разпъждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъждал е производна форма на разпъждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпъждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъждал е производна форма на разпъждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпъждал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпъждал е производна форма на разпъждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпъждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпъждал е производна форма на разпъждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).