разпъдило

Речник на българския език

1. разпъдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпъдило е производна форма на разпъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпъдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпъдило е производна форма на разпъдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).