разпъдил

Речник на българския език

1. разпъдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъдил е производна форма на разпъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпъдил — мин. деят. св. прич. м. р.

разпъдил е производна форма на разпъдя (мин. деят. св. прич. м. р.).