разпущал си

Речник на българския език

1. разпущал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпущал си е производна форма на разпущам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разпущал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпущал си е производна форма на разпущам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разпущал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпущал си е производна форма на разпущам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).