разпуснел

Речник на българския език

1. разпуснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпуснел е производна форма на разпусна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпуснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпуснел е производна форма на разпусна (мин. деят. несв. прич. м. р.).