разпуквал

Речник на българския език

1. разпуквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпуквал е производна форма на разпуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпуквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпуквал е производна форма на разпуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпуквал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпуквал е производна форма на разпуквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпуквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпуквал е производна форма на разпуквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).