разпукали

Речник на българския език

1. разпукали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разпукали е производна форма на разпукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпукали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разпукали е производна форма на разпукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разпукали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разпукали е производна форма на разпукам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разпукали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разпукали е производна форма на разпукам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).