разпукала

Речник на българския език

1. разпукала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпукала е производна форма на разпукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разпукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпукала е производна форма на разпукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разпукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разпукала е производна форма на разпукам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разпукала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разпукала е производна форма на разпукам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).