разпука

Речник на българския език

1. разпука — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разпука е производна форма на разпукам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разпука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разпука е производна форма на разпукам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разпука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разпука е производна форма на разпукам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).