разпрострели

Речник на българския език

1. разпрострели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разпрострели е производна форма на разпростра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпрострели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разпрострели е производна форма на разпростра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разпрострели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разпрострели е производна форма на разпростра (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разпрострели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разпрострели е производна форма на разпростра (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).