разпростирало

Речник на българския език

1. разпростирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпростирало е производна форма на разпростирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпростирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпростирало е производна форма на разпростирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпростирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпростирало е производна форма на разпростирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпростирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпростирало е производна форма на разпростирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).