разпростирал

Речник на българския език

1. разпростирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпростирал е производна форма на разпростирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпростирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпростирал е производна форма на разпростирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпростирал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпростирал е производна форма на разпростирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпростирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпростирал е производна форма на разпростирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).