разпрозявало

Речник на българския език

1. разпрозявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпрозявало е производна форма на разпрозявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпрозявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпрозявало е производна форма на разпрозявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпрозявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпрозявало е производна форма на разпрозявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпрозявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпрозявало е производна форма на разпрозявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).