разпращял съм

Речник на българския език

1. разпращял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разпращял съм е производна форма на разпращя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разпращял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разпращял съм е производна форма на разпращя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разпращял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разпращял съм е производна форма на разпращя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).