разпращял си

Речник на българския език

1. разпращял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпращял си е производна форма на разпращя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разпращял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпращял си е производна форма на разпращя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разпращял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разпращял си е производна форма на разпращя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).