разпращало

Речник на българския език

1. разпращало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпращало е производна форма на разпращам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпращало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпращало е производна форма на разпращам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпращало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпращало е производна форма на разпращам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпращало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпращало е производна форма на разпращам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).