разпратило

Речник на българския език

1. разпратило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпратило е производна форма на разпратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпратило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпратило е производна форма на разпратя (мин. деят. св. прич. ср. р.).