разпратил

Речник на българския език

1. разпратил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпратил е производна форма на разпратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпратил — мин. деят. св. прич. м. р.

разпратил е производна форма на разпратя (мин. деят. св. прич. м. р.).