разпратело

Речник на българския език

1. разпратело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпратело е производна форма на разпратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпратело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпратело е производна форма на разпратя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).