разправи

Речник на българския език

1. разправи — мн. ч.

разправи е производна форма на разправа (мн. ч.).

2. разправи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разправи е производна форма на разправя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. разправи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разправи е производна форма на разправя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. разправи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разправи е производна форма на разправя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. разправи — повелително наклонение, ед. ч.

разправи е производна форма на разправя (повелително наклонение, ед. ч.).