разпорил е

Речник на българския език

1. разпорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпорил е е производна форма на разпоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпорил е е производна форма на разпоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).