разпореждало

Речник на българския език

1. разпореждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпореждало е производна форма на разпореждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпореждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпореждало е производна форма на разпореждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпореждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпореждало е производна форма на разпореждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпореждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпореждало е производна форма на разпореждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).