разпопил съм

Речник на българския език

1. разпопил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разпопил съм е производна форма на разпопя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разпопил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разпопил съм е производна форма на разпопя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).