разпопил е

Речник на българския език

1. разпопил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпопил е е производна форма на разпопя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпопил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпопил е е производна форма на разпопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).