разпопило

Речник на българския език

1. разпопило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпопило е производна форма на разпопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпопило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпопило е производна форма на разпопя (мин. деят. св. прич. ср. р.).