разпопил
1.
разпопил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разпопил
е производна форма
на разпопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разпопил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разпопил
е производна форма
на разпопя (мин. деят. св. прич. м. р.).