разположил е

Речник на българския език

1. разположил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разположил е е производна форма на разположа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разположил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разположил е е производна форма на разположа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).