разположило е

Речник на българския език

1. разположило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разположило е е производна форма на разположа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разположило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разположило е е производна форма на разположа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).