разположил

Речник на българския език

1. разположил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разположил е производна форма на разположа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разположил — мин. деят. св. прич. м. р.

разположил е производна форма на разположа (мин. деят. св. прич. м. р.).