разположело

Речник на българския език

1. разположело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разположело е производна форма на разположа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разположело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разположело е производна форма на разположа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).