разполагал

Речник на българския език

1. разполагал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разполагал е производна форма на разполагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разполагал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разполагал е производна форма на разполагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разполагал — мин. деят. св. прич. м. р.

разполагал е производна форма на разполагам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разполагал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разполагал е производна форма на разполагам (мин. деят. несв. прич. м. р.).