разпокъсахте

Речник на българския език

1. разпокъсахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

разпокъсахте е производна форма на разпокъсам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. разпокъсахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

разпокъсахте е производна форма на разпокъсам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).