разпокъсало е

Речник на българския език

1. разпокъсало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпокъсало е е производна форма на разпокъсам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпокъсало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпокъсало е е производна форма на разпокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпокъсало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпокъсало е е производна форма на разпокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).