разпокъсало

Речник на българския език

1. разпокъсало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпокъсало е производна форма на разпокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпокъсало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпокъсало е производна форма на разпокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпокъсало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпокъсало е производна форма на разпокъсам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпокъсало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпокъсало е производна форма на разпокъсам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).