разпокъсали

Речник на българския език

1. разпокъсали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разпокъсали е производна форма на разпокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разпокъсали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разпокъсали е производна форма на разпокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разпокъсали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разпокъсали е производна форма на разпокъсам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разпокъсали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разпокъсали е производна форма на разпокъсам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).