разпокъсала

Речник на българския език

1. разпокъсала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпокъсала е производна форма на разпокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разпокъсала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разпокъсала е производна форма на разпокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разпокъсала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разпокъсала е производна форма на разпокъсам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разпокъсала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разпокъсала е производна форма на разпокъсам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).